Плажовете на Тасос

Карта на плажовете на ТасосПлаж, недалеч от ЛименасОбикаляйки
Тасос с кола ще видите хиляди маслинови дървета , безкрайни гори от
пинии и други южни видове иглолистни, много красиви гледки, в които масленозеленото
 на боровите гори прелива в искрящо синия цвят на морската шир. Но никъде няма да
 намерите километрични плажни ивици. За цялата обиколка на острова от около стотина
 километра, броят на истинските пясъчни плажове, които човек може да види,
 се побира на пръстите на едната ръка. Общата им дължина едва ли надхвърля
повече от пет-шест километра. Тук-там, край стръмните брегове на източната част
на Тасос, наистина има приказно красиви кътчета на скътани в дълбоко врязали се в
 сушата заливи с малки ивици от пясък, но те са като правило в безлюдни райони,
а и до тях най-често се стига трудно. Изглежда, че именно това е опазило тези места
 толкова чисти и привлекателни, защото два автобуса с летовници биха били достатъчни,
 за да ги превърнат в истински човешки мравуняк.






Тасос История

Според някои източници, островът е бил колонизиран най-напред от финикийците
още през 15 в.пр.н.е., привлечени от неговите златни мини. По-късно те са
изтласкани от траките. Според Херодот, който е посещавал Тасос, най-добрите
златни мини на острова, намиращи се в източната част на Тасос (откъм остров Самотраки)
 са построени именно от финикийците. Всъщност, според преданията името на острова
 е дадено именно от един от предводителите на финикийците, Тасос.
През 546 г.пр.Хр. в градовете с гръцко население в западните части на Мала Азия започват негодувания. Те са породени от завземането на древната държава Лидия от Персия, която накърнява икономическите им интереси, тъй като налага по-високи данъци. Персийската флота е далеч по-мощна от тази на гръцките градове и спира връзката им с Черно море. Освен това гърците в западните малоазийски градове са принудени да бъдат на строежите на персите и да бъдат част от войските им. Всичко това довежда до общо въстание на поробените от Персия гърци. Въстанието, наречено още Йонийско въстание, е подкрепено от Атина и Еретрия и избухва в гр. Милет по малоазийското крайбрежие, но е бързо потушено от Персия. Град Милет е превзет и опустошен, а персите предприемат наказателна акция спрямо Атина и Еретрия. Първият отпор от страна на атиняните е даден при Маратонското поле, където персите са разбити и обърнати в бяг. В името на борбата срещу мощната империя, гръцките полиси се обединяват в Общоелински морски съюз, в който се включва и Спарта. Островитяните от Тасос играят важна роля в това въстание. Те влагат средствата спечелени от добива на злато в укрепване на отбранителните валове и в строеж на бойни кораби.

След продължителни гръко-персийски войни, елините печелят битката и близо две десетилетия Персия престава да бъде заплаха за Елада. След поражението на персийския предводител Ксеркс, островитяните от Тасос влизат в Делийската конфедерация, но после се вдигат на бунт заради спорове около тежките данъци и собствеността върху златните мини на континента. Атиняните побеждават в морската битка и след обсада, продължила повече от две години, превземат столицата на Тасос някъде около 463 г. пр.н.е. и заставят местните да изоставят корабите си и да разрушат крепостните стени, които сами са построили преди това, както и да им плащат големи данъци, и да се откажат от своята собственост на континента.

През 411 г. Пр.н.е. Тасос отново се освобождава от Атина, но попада под контрола на Спарта – най-големият враг на Атина по време на Пелопонеската война между 431 и 404 г. пр.н.е. По-късно спартанците са прогонени от острова и атиняните отново установяват контрол над него. Около 400 г.пр.н.е. Тасос е богат остров, когото някои историци наричат „Атина на севера”.

През епохата на Римската империя, Тасос преминава от ръце в ръце. Около 360 г. пр.н.е. островът е завладян от Филип ІІ Македонски и получана свободата си от римляните чак през 197 г. пр.н.е. Тасос остава „свободна” държава до времето на Плиний.

По-късно Тасос е част от Източната римска империя, известна още като Византийска империя. Малко се знае за периода на Средновековието, освен това, че е имало последователни вълни на окупация и столицата е била преместена във вътрешността, за да се изпягнат честите пиратски набези. Преди да попадне в турски ръце през 1455 г., островът е бил владение на генуезци. При превземането му от турците, всичко на острова е разрушено от тях и от пиратите. Островът е завладян от турците през 1462 г. През 1821 г. островитяните се вдигат на въстание, но то бързо е потушено от турците. Няколко години по-късно турският султанът подарява Тасос на основателя на модерен Египет Мехмед Али, като отплата за участието на египтяните на страната на турците във Войната за гръцка независимост. През 1908 г. Тасос отново попада под турски контрол, докато по време на Балканската война през 1912 г. гръцката флота най-после го превзема и Тасос става част от Гърция.









Тасос Митология



Според древните предания, едно от многото еротични приключения на Зевс, върховният
бог на древните гърци, довело до откриването на острова. В тези древни времена
финикийският цар Агинор имал трима сина: Феликс, Силикс и Кадмус и една дъщеря,
 Европа.

В един пролетен ден, Зевс се превърнал в бик, отвлякъл красивата Европа
 и я отнесъл в една пещера на остров Крит. Там, превръщайки се в красив
 орел, Зевс обладал Европа и от това свещенно съвъкупление се родили трима
 сина: Минос, прославеният цар на Крит, Радамантос, мъдрият законотворец и Сарпидон,
 първият цар на древна Лиция.
След като търсил на много места, младият Тасос дошъл на острова. Покорен от богатата растителност и хубавия климат, той се отказва от по-нататъшното търсене. Решава да остане заедно с хората си, да основе селища и да експлоатира златни мини. Оттогава островът носи неговото име.

Според друга легенда, Тасос е Островът на сирените и именно неговите малки, закътани заливчета били мястото, откъдето красивите жени с опашки на риба и прекрасни гласове, омагьосвали всеки, чул техните песни. Пак според нея, сирените, които опитали да отклонят Одисей от неговия път, са живели именно тук, на Тасос.